Спомням си преди години как си гледах корема и си мислех кога ли ще стане перфектен...и така лято след лято правех упражнения за корем, но той така и не ставаше перфектен. Мина се известно време и забелязах, че коремът ми не само, че не става перфектен, ами той дори върви към по-зле. Започва да става безформен, с повече излишна маса, а аз започнах все повече да се притеснявам и все по-усилено да работя за премахването му (явно не достатъчно).
Всъщност, ако трябва да бъда честен, това което истински ме притеснява е не толкова формата (безформата) и размера на шкембето ми, а безвъзвратното време, което преминава през нас. А въпросният корем служи просто като един лакмус за разстоянието във времето. Разбира се, че и на 100 години можеш да поддържаш стегнат корем, но не в това е въпросът. Ясно е, че възрастта деформира, променя, обезличава, стереотипизира, разлага...и накрая довършва...и точно в това се крие голямата драма. Лакмусът ежедневно, дори ежечасно ти показва как нещата около теб се променят, как ти самият се променяш и това те кара понякога да се чувстваш зле, понякога те кара да се радваш. Вярвам, че човек не бива да съжалява нито за миг за каквото и да било. Но много често се случва мислите и емоциите да са вън от нашите съзнателни действия и да не подлежат на контрол.
Все пак нали трябва да вървим към съвършенство!
Важното е човек да се харесва - САМ СЕБЕ СИ ДА ХАРЕСВА! - да си се обича, да си се уважава... С шкембе или без, ако си доволен от себе си, ще те харесват и другите.
А за възрастта... как да ти кажа?!? Има хора, които са стари на 20, а има и такива, които и на 50-60 са още деца. Определено за предпочитане е втория вариант. Запази детското в себе си колкото можеш по-дълго и ще живееш по-щастливо... Това го казвам от личен опит!
;-)
