Измеренията на настроенията напоследък ме хвърлят дълбоко в дълбините си. Не знам дали това с възрастта все повече ще се увеличава, но намирам нещо доста притеснително в този факт. Първоначално си много щастлив, в следващия момент нещо или някой тотално ти срива разбиранията за добро и лошо, стремежа ти към новото, изобщо – настроението ти. На мен това в последно време ми се случва доста често, но снощната случка някак ме провокира да го опиша този феномен.

Както вече бях описвал Черния октомври като един от най-мрачните и сиви месеци в последните ми няколко години, то след него дойде разведрителен полъх. Но също толкова бързо си отиде този полъх и отново се спусна мъгла (като времето в планината общо взето).

Вчерашният ден беше петък (16 ноември) – ден на рождениците за мен. Оказа се, че един от рождените дни ще се празнува съвсем близо до момичето, което беше Голямата причина за Голямата депресия от Черния октомври. По този повод тя ми предложи да се видим за малко у тях, така и така ще минавам оттам. Аз си мислех, че желанието за виждането е продиктувано от съвсем човешки нормални и логични чувства и желания т.е. да се видим като бивши гаджета в качеството си вече на приятели, които нямат намерения да си говорят за миналото и да се нараняват. Зарадвах се, разбира се, че ще се видим и поех с охота пътя си към тях, придружен от двете си приятелки – патериците и раничката, в която грижливо си бях сложил фотото (все пак купон ме очакваше след това). Отидох при нея, хванах я да вечеря, леко се смутих, че прекъсвам храненето, но й правих компания докато приключи. Пихме вино и явно след втората и третата чашка езиците, мислите и желанията се развързват доста по-лесно. Говорихме си общи неща, обсъждахме нещата от живота общо взето. Беше приятен разговор. Не мога да отрека, че се усещаше едно леко напрежение и при двамата, но това е нещо нормално, което дори си има своя чар. При някоя по-остра шега виждах, че лицето й поруменяваше и това неминуемо ме водеше към мисълта, че се притеснява повече отколкото предполагах. Продължаваше разговорът с неочаквана лекота, докато не дойде кулминационният момент, в който тя започна да се чуди как да ми каже това, за което искаше да се видим (вероятно не е било само тази причина). Започна леко да накъсва като...(щях да кажа Уиндоуз Милениум, но не е точно сравнението – може би най-точно би било да сe сравни с GTA на 128 RAM). Тогава разбрах, че иска да ми каже нещо, което е важно за нея и се опитах да я предразположа максимално като „реципиент” (това просто звучи много яко). Каза ми, че се вижда с друг „младеж” (за мен всички следващи гаджета на моите гаджета са младежи – просто така ги наричам). А виждането означава ходене със сериозни перспективи - гууд фор ю. От една страна се зарадвах, че иска да е откровена с мен и че ми споделя това, но от друга страна няма как да не ти стане гадно и съответно ми стана гадно, но не го показах. Тя беше леко изненадана от реакцията ми, че е била толкова нормална (на какви ли е попадала преди мен?!?!) и аз не след дълго си тръгнах от тях, защото беше вече станало късно.

Отидох на купона, беше страхотно, всички ме посрещнаха като султан на патерици, а аз съответно честитих РД-то на рожденичката, но на патерици (беше 3 дни по-рано)...Беше много забавно, почти никой не познавах, но стана партито. Опитах дори сиртаки да танцувам с гипса, ама след като замалко не се изтърсих на земята реших да се поспра. Тръгнах си към 5 сутринта, прибрах се, легнах си и след няколко часа започнах да се раждам за предстоящия 17 ноември. Обаче усетих едно много неприятно чувство, което ме беше завладяло. Беше ми станало кофти заради срещата ми преди купона и това което тя ми каза...

Всъщност неприятното се състоеше във факта, че тя пожела да се видим едва ли не само, за да ми съобщи какво си е намерила/хванала. Плиткоумно би било да се твърди, че това само е била причината да иска да се видим, но отстрани така биха могли да се тълкуват нещата. А днешният ден ме върна месец назад май, в който преобладават черният етикет на Джак Даниелс и другите там черни малки символчета.  

Та мисълта ми беше, че тия приливи и отливи на настроение нещо не ме кефят много. То е ясно, че животът е кръговрат, в който днес си долу, а утре на върха, ама чак пък толкоз...айде нема нужда, както казваше Кембъла.